Партиите и коалициите, участвали на изборите на 11 юли, са похарчили 7 434 468 лева |
Партиите и обединенията, взели участие на изборите на 11 юли 2021 година, са похарчили общо 7 434 468 лева Това демонстрира разбор на
Данните от докладите демонстрират, че в акцията партиите са отделили максимален дял от средствата си за медийно отразяване - това са към 66% или 4 898 924 лева (като те включват и 539 854 лева от медийни пакети) от всички разноски. На последващо място политическите субекти са вложили средства за провеждането на акция на терен - 16% (или 1 158 485 лева.).
Явно и изборите на 11 юли са проведени на доброволни начала от симпатизантите на участващите политически субекти - разноските за хонорари и осигуровки заемат последно място от всички разходи - с незначителния дял от 0.2% (или 12 073 лева.). Всъщност, действително заделени средства за възнаграждение на работещите по осъществяване на акцията са отчели единствено от обединението Българска социалистическа партия за България (ДПС също е показала разноски по това перо, само че те възлизат едвам на 9 лева).
Можете да се запознаете със структурата на разноските в идната графика:
Данни за петте обединения, отчели най-вече разноски за миналата акция:
Финансовите документи демонстрират, че от обединението Демократична България са показали най-големи разноски в предизборния месец - 1 611 510 лева Следват ги Българска социалистическа партия за България - с 1 159 512 лева, както и Българските патриоти - с 906 377 лева
На фокус - разноските за медии
Подробният разбор на разноските за медии демонстрира, че онлайн изданията и частните малките екрани са привлекли огромната част от средствата за отразяване в акцията. Сайтовете са били най-предпочитани за политическа реклама в предизборната конкуренция, като към тях са ориентирани 35% или 1 715 299 лева За частни малките екрани пък са отделени - 34,5% или 1 689 864 лева Вероятно отчитането на огромни суми за онлайн послания се дължи и на покачвания интерес към реклама в обществените медии, който наблюдавахме в последните акции.
Следващата графика изобразява структурата на средствата за медии:
*Данните включват разноските за медии и разноските за медийни пакети, декларирани пред Сметната палата.
Цената на един медиен глас
Влияе ли медийното отразяване на броя получени гласове? Доколко ефикасни са били предизборните акции на партиите в медиите по отношение на изборните им резултати? Сравнението сред средствата, отделени за медийни услуги, и получените гласове демонстрира, че най-объркани са били сметките в партията на господин Цветанов - Републиканци за България. Впечатление прави, че групировката е отделила 206 984 лева за реклама, само че привлечените от нея гласове са едвам 8 546. Така „ медийната цена ” на един глас за тази партия възлиза на 24.22 лева Неуспешна се оказа тактиката и на Българските патриоти - Вътрешна македонска революционна организация, Воля и НФСБ. Коалицията влага 690 970 лева, с цел да доближи до своите симпатизанти, а получи доверието на 85 795 от тях. Оказва се, че междинната „ цена ” от 8 лева на глас не беше задоволителна, с цел да обезпечи на обединението посланичество в Народното събрание.
Графиката по-долу показва „ медийната цена ” на гласовете на участниците в предварителните парламентарни избори:
*Данните включват разноските за медии и разноските за медийни пакети, декларирани пред Сметната палата.
Сред парламентарно показаните партии най-скъп е бил гласът за Демократична България, който е възлизал на 3.42 лева Движение за права и свободи пък са съумели да завоюват своите симпатизанти на цена от 1 лева на глас. Сред всички участници най-ефективна е била медийната акция на ИТН - 16 ст. на глас са били задоволителни, с цел да завоюват поддръжката на гласоподавателите си. Тук би трябвало да прибавим, че партията залагаше главно на своята телевизия ⅞ TV като канал за разпространяване на послания до своите поддръжници.
В умозаключение
Отчетите на участвалите в последните парламентарни избори партии и обединения демонстрират, че медийните услуги са главното перо в техните разноски. За следващ път пренебрежимо ниски са средствата за труд, а явно от политическите обединения не са се допитвали постоянно до социологически и консултантски организации.
Онлайн медиите притеглят от ден на ден средства. По всяка възможност точно в тази категория участниците в акцията са отчели и сумите, ориентирани към реклама в обществените мрежи, които стават все по-предпочитан канал за политическа връзка.
Оказва се, че медийната акцията за изборите през юли е била много скъпа за някои участници като Републиканци за България и Българските патриоти. Те обаче не съумяха да излъчат свои представители в предходния парламент.
Данните от докладите демонстрират, че в акцията партиите са отделили максимален дял от средствата си за медийно отразяване - това са към 66% или 4 898 924 лева (като те включват и 539 854 лева от медийни пакети) от всички разноски. На последващо място политическите субекти са вложили средства за провеждането на акция на терен - 16% (или 1 158 485 лева.).
Явно и изборите на 11 юли са проведени на доброволни начала от симпатизантите на участващите политически субекти - разноските за хонорари и осигуровки заемат последно място от всички разходи - с незначителния дял от 0.2% (или 12 073 лева.). Всъщност, действително заделени средства за възнаграждение на работещите по осъществяване на акцията са отчели единствено от обединението Българска социалистическа партия за България (ДПС също е показала разноски по това перо, само че те възлизат едвам на 9 лева).
Можете да се запознаете със структурата на разноските в идната графика:
Данни за петте обединения, отчели най-вече разноски за миналата акция:
Финансовите документи демонстрират, че от обединението Демократична България са показали най-големи разноски в предизборния месец - 1 611 510 лева Следват ги Българска социалистическа партия за България - с 1 159 512 лева, както и Българските патриоти - с 906 377 лева
На фокус - разноските за медии
Подробният разбор на разноските за медии демонстрира, че онлайн изданията и частните малките екрани са привлекли огромната част от средствата за отразяване в акцията. Сайтовете са били най-предпочитани за политическа реклама в предизборната конкуренция, като към тях са ориентирани 35% или 1 715 299 лева За частни малките екрани пък са отделени - 34,5% или 1 689 864 лева Вероятно отчитането на огромни суми за онлайн послания се дължи и на покачвания интерес към реклама в обществените медии, който наблюдавахме в последните акции.
Следващата графика изобразява структурата на средствата за медии:
*Данните включват разноските за медии и разноските за медийни пакети, декларирани пред Сметната палата.
Цената на един медиен глас
Влияе ли медийното отразяване на броя получени гласове? Доколко ефикасни са били предизборните акции на партиите в медиите по отношение на изборните им резултати? Сравнението сред средствата, отделени за медийни услуги, и получените гласове демонстрира, че най-объркани са били сметките в партията на господин Цветанов - Републиканци за България. Впечатление прави, че групировката е отделила 206 984 лева за реклама, само че привлечените от нея гласове са едвам 8 546. Така „ медийната цена ” на един глас за тази партия възлиза на 24.22 лева Неуспешна се оказа тактиката и на Българските патриоти - Вътрешна македонска революционна организация, Воля и НФСБ. Коалицията влага 690 970 лева, с цел да доближи до своите симпатизанти, а получи доверието на 85 795 от тях. Оказва се, че междинната „ цена ” от 8 лева на глас не беше задоволителна, с цел да обезпечи на обединението посланичество в Народното събрание.
Графиката по-долу показва „ медийната цена ” на гласовете на участниците в предварителните парламентарни избори:
*Данните включват разноските за медии и разноските за медийни пакети, декларирани пред Сметната палата.
Сред парламентарно показаните партии най-скъп е бил гласът за Демократична България, който е възлизал на 3.42 лева Движение за права и свободи пък са съумели да завоюват своите симпатизанти на цена от 1 лева на глас. Сред всички участници най-ефективна е била медийната акция на ИТН - 16 ст. на глас са били задоволителни, с цел да завоюват поддръжката на гласоподавателите си. Тук би трябвало да прибавим, че партията залагаше главно на своята телевизия ⅞ TV като канал за разпространяване на послания до своите поддръжници.
В умозаключение
Отчетите на участвалите в последните парламентарни избори партии и обединения демонстрират, че медийните услуги са главното перо в техните разноски. За следващ път пренебрежимо ниски са средствата за труд, а явно от политическите обединения не са се допитвали постоянно до социологически и консултантски организации.
Онлайн медиите притеглят от ден на ден средства. По всяка възможност точно в тази категория участниците в акцията са отчели и сумите, ориентирани към реклама в обществените мрежи, които стават все по-предпочитан канал за политическа връзка.
Оказва се, че медийната акцията за изборите през юли е била много скъпа за някои участници като Републиканци за България и Българските патриоти. Те обаче не съумяха да излъчат свои представители в предходния парламент.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ